Мусала

– От Витоша по високо нема! -Е, па има! Рила му викат.

И би ме било срам да пропусна да драсна едно кратко разказче за едно от качванията ни на вр. Мусала. Така де, в личната ми класация това е едно от топ местата, които всеки българин трябва да посети задължително, наред с Батак и Къщата на Васил Левски. И по възможност да не си остави боклука там, а даже да свали надолу чуждия. Не се мръщете! Аз така правя и все още не ме е повалила някоя зараза, така че преди да тръгнете нанякъде, предвидете допълнителен плик за събиране на отпадъци.

Върхът е лесно достъпен, ако се качвате от Боровец. Още по-леснодостъпен е,ако ползвате лифта, за да стигнете до Ястребец. Стига да хванете хубаво време и планината да Ви позволи, бързо ще го изкачите. Нас, естествено, ни валя. Малко преди да стигнем хижа Мусала, лекият ръмеж премина в стабилен порой, придружен с гръмотевици. Баба ми казва,че нося дъжда със себе си. Може и да е права. Така че,ако идвате с мен, вземете си дъждобрани. Всъщност нека да си кажа – винаги си носете дъждобрани в планината.

Не много измокрени се скрихме на сухо в хижата, заедно с останалите 40 човека,тръгнали нагоре. Задушевна обстановка, подплатена с чай. Бурята отсъпи място на мъглата и постоянния ръмеж.  Ама от онази мъгла, която е като мляко. Почудихме се какво да правим и единодушно решихме да се качим сутринта, при по-хубаво време. Междувременно започнах да обикалям, търсейки място за снимки, в случай,че мъглата се вдигне.

Час преди залез и това стана. Взех си голяма чаша с чай и зачаках промяната. Всякакви багри се появиха по облаците и осветените от слънцето върхове. Веднага след залеза отново се появи мъгла и погълна всичко. В този момент това слабо ме интересуваше, тъй като вече бях направила кадъра, който исках.

Върнах се при останалите, които седяха на пейката пред хижата. До тях се бяха настанили двама чужденци и един българин, който разговаряше с тях на руски. След няколко ракии, започна и с нас да разговаря на руски. Бездействието ми през почти целия ден ми докара безсъние през почти цялата нощ. Към 3:00 небето вече беше пълно със звезди и вдъхна надежди за хубаво време на следващия ден. Станахме както обикновено, преди изгрев. Бързо събрахме раниците и се запътихме към върха. Качването беше бързо и безпроблемно.  Меката светлина ни беше спътник през почти цялото време.

Вероятно ще го пиша във всеки пътепис, но ХОРА, НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ИЗГРЕВА! Предимство на ставането рано, освен хубавите светлинни условия, е и липсата на тълпите индивиди, с които иначе си принуден да прекарваш голя част от деня. А пътят към Мусала е като магистрала. Хубаво ли е времето, горе гъмжи от народ.  Рано сутрин обаче картинката е съвсем друга. Малко след 8:00 часа вече сме на метеорологичната станция и пием чай. И няма жива душа! Чак на слизане срещнахме двама – нахилен до уши господин и съпругата му, която далеч не беше щастлива от качването. 🙂

Copyrighted Image