Студена. Лобош. Плана.

Има дни, в които желанието ми да напусна пределите на столицата е толкова силно, че не мога да си намеря място. Постоянно се ровя из разни материали, гледам снимки, следя прогнозата за времето… общо взето не мога да мисля за нищо друго, освен как да се махна от града. Тогава като животоспасяващи инжекции идват еднодневните разходки. В следващите няколко реда възнамерявам да ви представя три варианта за такива, в случай, че изпаднете в моето положение.

Вариант 1: Язовир Студена, разположен в западния край на Витоша.

 

Изграден  през периода 1953-1955 г. върху част от землището на село Витошко, което е заличено през 1953 г. Пуснат в експлоатация през 1955 г. и е основен за водоснабдяване на град Перник и околностите. Снимките, които виждате тук са правени от страната на село Рударци, през месец октомври в рамките на две последователни години. Сами ще усетите разликата между кадрите. Този октомври вода нямаше!

Вариант 2: Язовир Пчелина

Това е едно от най-сниманите места и сигурно почти няма фотограф- пейзажист, който да не го е посещавал. Самият параклис е разположен на голямата отвесна стена, известна като  “Пчелин камък”, издигаща се на височина около 80 метра. За да стигнете до него, хващате пътя за Кюстендил  и след с. Прибой завивате наляво и продължавате към с.Поцърненци. Стигайки до центъра на селото се минава вляво зад някогашния магазин и се продължава по пътя. Преминават се още две махали и се стига малък площад с чешма. Оттам нататък пътят става черен и моя съвет е да оставите колите и да се разходите до самият параклис.

Храмът е направен от местен ломен камък, одялан от към лицевата страна и споен с бял хоросан. В настоящия си вид църквата има малки размери – дължината й е около 6 м, а ширината – 4,60 м. По план е еднокорабна, едноабсидна, псевдотриконхална църква с полукръгли отвън и отвътре конхи. Има спорове дали е била селска църква на сега потопеното под водата село Пчелинци или е била част от манастирски комплекс. Не я заключват и всеки вярващ може да запали свещичка, ако желае.

Останалите могат просто да се полюбуват на простора, който се открива пред очите и ако имат малко повече желание да изчакат залеза, за което съм сигурна,че няма да съжаляват.

Вариант 3: Параклисът „Св. Киприян“  при село Плана

 

Това е едно малко спретнато параклисче, в непосредствена близост до село Плана. Поддържа се от местните хора и е отворено всеки ден. При нашето посещение го комбинираме с разходката край Студена и успяваме да се класираме малко преди залеза.

Добре де, не е малко. Повече от час, като  междувременно духа режещ студен вятър.

Но пък залезът и околността си заслужават и не е претъпкано от хора. За времето, което ние прекарваме в очакване на залеза, минаха само двама души. Единият събра вече изгорелите свещи,а другият дойде само,за да заключи параклиса. Така,че ако се чудите къде да избягате за един ден, не му мислете много. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Copyrighted Image